Ризачите са широко разпространени на всички континенти с изключение на Антарктида, както и на повечето острови. Те са единственият разред плацентни, освен прилепите, които са достигнали Австралия и Нова Гвинея без помощта на човека. Преди интродуцирането им от хора гризачи не са се срещали и в Нова Зеландия и изолирани острови. Гризачите са се приспособили към живот във всички сухоземни местообитания – от ледената тундра (живеят под снежната покривка) до жарките пустини. Някои представителите като например катериците и дървесните бодливи свинчета обитават короните на дърветата, а представители от семейство гоферови, туко-туко, слепи кучета и други живеят и се хранят почти изцяло в ходове и дупки под земята. Други живеят на повърхността на земята, но изкопават дупки в нея с цел да се скрият от неприятели или да родят и отгледат поколението си. Бобрите и ондатрите пък водят полуводен начин на живот,но най-добре пригодения за живот във водна среда гризач е Crossomys moncktoni от Нова Гвинея.Гризачите процъфтяват и в среди създадени от човешката дейност като селскостопански и жилищни зони.