Най-познатият вид хамстери е златистият хамстер (Mesocricetus auratus), този вид хамстери са популярни най-вече като домашни любимци. Има няколко разновидности, включващи дългокосмест (козината му достига няколко сантиметра и има нужда от специална поддръжка). Британският зоолог Leonard Goodwin твърди, че повечето хамстери във Великобритания са наследници на колония, която той е доставил за нуждите на медицинската наука.[7]

 

Другите хамстери, които се използват за домашни любимци, са четирите вида "хамстери-джуджета". Хамстерът на Кампел (Phodopus campbelli) е най-рапространен от четирите вида, наречени "руски джуджета"; това не е много вярно, защото повечето хамстери произхождат от Русия.

 

Козината на джунгарския хамстер (Phodopus sungorus) понякога става бяла през зимата (с намалянето на деня за сметка на нощта).

 

Хамстерът на Роборовски е много малък и бърз. Обикновеният хамстер (Cricetulus griseus) е единственият, който може да се захваща за опашката си (около 4cm дълга), но той технически не е "хамстер-джудже". Повечето хамстери имат много къси опашки.

 

Има и хора, които развъждат хамстери за изложби. Техните усилия са насочени към отглеждане на качествени и здрави хамстери, като и темперамента на животното е много важен. Добре е хамстерите (както и повечето домашни любимци|) да се купват директно от развъдници.

 

В Австралия и Нова Зеландия е незаконно да отглеждаш хамстер като домашен любимец, защото "бегълците" могат да се приспособят в дивата природа и да станат вредители.